Режисьор:
Теди Москов
Сценография:
Свила Величкова , Ванина Цандева
Музика:
Антони Дончев
Костюми:
Свила Величкова, Ванина Цандева
Фотограф:
Иван Дончев

Това е спектакъл- „присмехулник“ над клишетата. Клишетата в любовта от пръв, а и от втори и от трети поглед. Присмехът е и към брачните ритуали, провеждани, както в гражданските отдели по бракосъчетания, така и в църквата. Към причините за брак- също. Добродушна подигравка към традиционните семейни ценности, а и към общоприетите човешки се е разположила на сцената. Представлението се шегува с хомофобията, но и с причината за нея- хомосексуалността. Има дързостта да се подиграва с насилието. Защо? За да го обезсили. Напомня на безпричинната жестокост, че всъщност тя няма причина и не би трябвало да съществува. Всичките тия неща се оправдават от някаква „американизация“ на човечеството. В нашия случай силна доза „балканизация“ придружава въпросната американизация. Можем ли да се смеем на жестокостта и примитивността? Да! Ще оцелеем, само защото ще се смеем. От опит знам, че усмивката обезоръжава. Желанието, моето и на артистите е насилието в спектакъла да има някакъв „Тарантиновски“ привкус, съчетан с доза „Братя Марксова“ комедийност. Също така задаваме питането, накъде е тръгнал светът и докъде е стигнал… „Къде така през просото“, би казал Радичков. Аз бих казал- „през ръжта“, за да отправя накрая „умния“ финален въпрос- има ли някакъв Спасител в ръжта. Това предстои да видите. Елате ни вижте! Дано краят на спектакъла да не съвпадне и с края на света ни, ха, ха, ха!

Стефан /Теди/ Москов