Михаил Милчев

Номинация: Мъжка роля

Театър: Театър „София“

кукерикон
Пускане на видеото

Михаил Милчев за ролята на Роко в постановката „Перфектни непознати“ от Паоло Дженовезе, режисьор Стайко Мурджев, Театър „София“

Режисьор
Стайко Мурджев
Превод
Нева Мичева
Сценограф
Никола Налбантов
Композитор
Петър Дундаков
Фотограф
Иван Дончев

„Драматургичният текст на Паоло Дженовезе – „Перфектни непознати“ е интересен не поради успешната му киноверсия, нашумяла преди няколко години, а заради сложните и неочаквани взаимовръзки между персонажите, извеждащи съвременни, но и неочаквани теми, които се отнасят към житието на модерния човек.

Може би телефонът, като феномен в живота ни, крие голяма опасност и тя е, че е способен лесно да ни съблазни да му доверим тайните си, но без никаква гаранция за съхранението и опазването им.
Човекът е като магическо ковчеже с тайни и тези тайни може да са, както скъпоценни бисери, така да се окажат невиждани нещастия или жестоки оръжия.

Човекът е кутия на Пандора с няколко дъна. И трябва да можем да носим отговорност за любопитството си и последиците от него, когато решим да я отворим. Илюзия е, че познаваме някого, било то и най-близкият до нас. Не можем да познаваме напълно някого, както не е възможно да познаваме вселената изцяло.“
– Стайко Мурджев, режисьор

Михаил Милчев

Номинация: Мъжка роля

Театър: Театър „София“

Михаил Милчев за ролята на Роко в постановката „Перфектни непознати“ от Паоло Дженовезе, режисьор Стайко Мурджев, Театър „София“

Режисьор
Стайко Мурджев
Превод
Нева Мичева
Сценограф
Никола Налбантов
Композитор
Петър Дундаков
Фотограф
Иван Дончев

„Драматургичният текст на Паоло Дженовезе – „Перфектни непознати“ е интересен не поради успешната му киноверсия, нашумяла преди няколко години, а заради сложните и неочаквани взаимовръзки между персонажите, извеждащи съвременни, но и неочаквани теми, които се отнасят към житието на модерния човек.

Може би телефонът, като феномен в живота ни, крие голяма опасност и тя е, че е способен лесно да ни съблазни да му доверим тайните си, но без никаква гаранция за съхранението и опазването им.
Човекът е като магическо ковчеже с тайни и тези тайни може да са, както скъпоценни бисери, така да се окажат невиждани нещастия или жестоки оръжия.

Човекът е кутия на Пандора с няколко дъна. И трябва да можем да носим отговорност за любопитството си и последиците от него, когато решим да я отворим. Илюзия е, че познаваме някого, било то и най-близкият до нас. Не можем да познаваме напълно някого, както не е възможно да познаваме вселената изцяло.“
– Стайко Мурджев, режисьор