От 1996 година насам, “Монолози на вагината” на Ева Енслър не слиза от театралните сцени и продължава да бъде част от големия наложителен дебат, свързан с насилието върху жени и санкциониращите социални стереотипи, базирани върху сексуалността, а в по-общ смисъл – с темата за човешкото достойнство и правото на щастлив пълноценен живот, което не може да бъде отказвано на никого. Пиесата е преведена на десетки езици и се играе в над сто държави по целия свят.

Почерпили вдъхновението си от документирани интервюта, включващи реални женски признания, в монолозите се добавят нюанси и смислите се обогатяват с времето, така че актуалността на посланието е винаги налична – то не спира да играе своята роля и да лекува болките на съвремието. Не случайно в статия на “New York Times”, публикувана повече от двайсет години след първата постановка, се отбелязва, че “Никой час, прекаран в театъра напоследък, не е оказвал по-голямо световно въздействие”.

Актрисите с доказан талант и широка популярност, както и режисьорското решение, представят достоверно изповядани проблеми, които иначе са трудно споделими или пък умишлено заглушавани от ретроградния заговор на затвореното общество.

С оглед консервативните специфики на нашата народопсихология, подновяването на темата, разкрита така вълнуващо от женските образи, е наш артистичен дълг. Не би трябвало подобни въпроси да бъдат забравяни, а техните отговори да се утаяват на дъното в общественото съзнание, докато то бива агресивно атакувано от враждебни на свободата и хумаността социално-политически доктрини

“Монолози на вагината” е определян като текст, изпълняващ важна политическа мисия със средствата на изкуството, а не само като продукт на развлекателната индустрия.

Стоян Радев